Спомен
816
0
1
Спомен мой,
спомен детските години
как играехме безкрай
с приятели от махалата.
Помня всички по имена,
бяхме щури, палави,
но и добри
с чистите си детски
искрени души.
После прати ни живота
не в две,
а в двадесет и две посоки.
Таз година си дойдох
и реших да мина там
в махалата.
Нямаше ги къщите,
дворовете със сливите
нямаше го даже
старият финап...
Те останали са
в друг един свят.
© Румяна Щерева All rights reserved.
