Спомен

Полъх от спомен те отнесе при мен.
Момент на наслада в миг уловен.
Спотайвана страст тъй силна избухна със плам.
Отдавам и се, изгарям, погубвам се - знам.

Стените предпазни умело разруши,
в сърцето ми удобно ти се настани.
Опияни ме със думи, към теб се пристрастих,
позволих си да потъна,слабост проявих.

Сърцето наивно,за последен път ме предава.
Сълзите пресъхват, в гърдите празно остава.
Любовта ми към теб бавно ме убива.
Не тялото, душата - тя си отива.

Хареса ли ти, кажи , когато с мен си поигра?
Струваше ли си любими да убиеш мен и любовта?