Спомен
417
0
0
Полъх от спомен те отнесе при мен.
Момент на наслада в миг уловен.
Спотайвана страст тъй силна избухна със плам.
Отдавам и се, изгарям, погубвам се - знам.
Стените предпазни умело разруши,
в сърцето ми удобно ти се настани.
Опияни ме със думи, към теб се пристрастих,
позволих си да потъна,слабост проявих.
Сърцето наивно,за последен път ме предава.
Сълзите пресъхват, в гърдите празно остава.
Любовта ми към теб бавно ме убива.
Не тялото, душата - тя си отива.
Хареса ли ти, кажи , когато с мен си поигра?
Струваше ли си любими да убиеш мен и любовта?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Mariya Zhekova Все права защищены
