27 sept 2006, 13:33

Спомен 

  Poesía
666 0 3
Мил и крехък спомен,
загубен в дебрите на есента,
тъй тъжен и бездомен,
гаснещ в черна самота.

Спомен от детски мечти,
от дом потънал в прах,
от шепота, който ехти
в тъжния, човешки крах.

Спомен, отминал и блед,
от меката майчина длан,
от нечий гальовен силует,
от потънал в сенки блян.

Спомен от чиста заблуда
в наивните детски очи,
от дивна, красива почуда
от крехките лунни лъчи.

Скъп, но счупен спомен,
непреминал прага на нощта,
останал като мен бездомен,
в свойта вечна самота...

© Борислава Илиева Зашева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??