Спомен
932
0
3
Мил и крехък спомен,
загубен в дебрите на есента,
тъй тъжен и бездомен,
гаснещ в черна самота.
Спомен от детски мечти,
от дом потънал в прах,
от шепота, който ехти
в тъжния, човешки крах.
Спомен, отминал и блед,
от меката майчина длан,
от нечий гальовен силует,
от потънал в сенки блян.
Спомен от чиста заблуда
в наивните детски очи,
от дивна, красива почуда
от крехките лунни лъчи.
Скъп, но счупен спомен,
непреминал прага на нощта,
останал като мен бездомен,
в свойта вечна самота...
загубен в дебрите на есента,
тъй тъжен и бездомен,
гаснещ в черна самота.
Спомен от детски мечти,
от дом потънал в прах,
от шепота, който ехти
в тъжния, човешки крах.
Спомен, отминал и блед,
от меката майчина длан,
от нечий гальовен силует,
от потънал в сенки блян.
Спомен от чиста заблуда
в наивните детски очи,
от дивна, красива почуда
от крехките лунни лъчи.
Скъп, но счупен спомен,
непреминал прага на нощта,
останал като мен бездомен,
в свойта вечна самота...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борислава Илиева Зашева Всички права запазени
