chvassilev (Чавдар )
223 179
22 mar 2011, 10:19

Спомен... 

  Poesía » De amor
627 0 4

Самотен спомен ме прегърна

с криле - и сякаш полетях.

В очите му - отново зърнах

усмивки и забравен смях.

 

В очите му - отново бяха

познатите за мен черти.

Отново думите боляха

и плачеха - с безброй сълзи.

 

Отново устните любими

лекуваха от самота,

а чувствата неуловими

изпълваха ни с любовта...

 

... Изпълваха ни с нежно лято

с уютен вятър, с влюбен дъжд,

със утро - с птиците изпято 

с горещи нощи, с топла ръж. 

 

И сгушен в спомена останах,

облечен в твойта топлина, 

притихнал, молещ и разкаян,

очакващ милост - от нощта... 

© Чавдар Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??