22 mar 2011, 10:19

Спомен... 

  Poesía » De amor
646 0 4
Самотен спомен ме прегърна
с криле - и сякаш полетях.
В очите му - отново зърнах
усмивки и забравен смях.
В очите му - отново бяха
познатите за мен черти.
Отново думите боляха
и плачеха - с безброй сълзи.
Отново устните любими
лекуваха от самота,
а чувствата неуловими
изпълваха ни с любовта... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??