Спомен...
Самотен спомен ме прегърна
с криле - и сякаш полетях.
В очите му - отново зърнах
усмивки и забравен смях.
В очите му - отново бяха
познатите за мен черти.
Отново думите боляха
и плачеха - с безброй сълзи.
Отново устните любими
лекуваха от самота,
а чувствата неуловими
изпълваха ни с любовта...
... Изпълваха ни с нежно лято
с уютен вятър, с влюбен дъжд,
със утро - с птиците изпято
с горещи нощи, с топла ръж.
И сгушен в спомена останах,
облечен в твойта топлина,
притихнал, молещ и разкаян,
очакващ милост - от нощта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Всички права запазени
