20 dic 2006, 16:47

Спомен

  Poesía
962 0 3

Преди пет години съдбата ни срещна
запознахме се и всичко спря дотук..
Но с времето и двамата разбрахме,
че сме създадени един за друг.

Бяхме заедно, бяхме щастливи,
обичахме се и помагахме си в беда,
но над нас застанаха облаци сиви
и всичко угасна. Умря любовта...

Детето в мен тогава не помисли,
че след таз раздяла дълго ще боли,
но в такъв момент децата не разбират,
че сърцето после спира да тупти.

Оттогава мина много време,
но аз не забравих тази любов...
Ти успя сърцето ми да вземеш
и се скри с него за цял живот!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диляна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...