20.12.2006 г., 16:47

Спомен

963 0 3

Преди пет години съдбата ни срещна
запознахме се и всичко спря дотук..
Но с времето и двамата разбрахме,
че сме създадени един за друг.

Бяхме заедно, бяхме щастливи,
обичахме се и помагахме си в беда,
но над нас застанаха облаци сиви
и всичко угасна. Умря любовта...

Детето в мен тогава не помисли,
че след таз раздяла дълго ще боли,
но в такъв момент децата не разбират,
че сърцето после спира да тупти.

Оттогава мина много време,
но аз не забравих тази любов...
Ти успя сърцето ми да вземеш
и се скри с него за цял живот!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....