20 дек. 2006 г., 16:47

Спомен

965 0 3

Преди пет години съдбата ни срещна
запознахме се и всичко спря дотук..
Но с времето и двамата разбрахме,
че сме създадени един за друг.

Бяхме заедно, бяхме щастливи,
обичахме се и помагахме си в беда,
но над нас застанаха облаци сиви
и всичко угасна. Умря любовта...

Детето в мен тогава не помисли,
че след таз раздяла дълго ще боли,
но в такъв момент децата не разбират,
че сърцето после спира да тупти.

Оттогава мина много време,
но аз не забравих тази любов...
Ти успя сърцето ми да вземеш
и се скри с него за цял живот!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...