8 abr 2007, 14:06

СПОМЕН 

  Poesía
846 0 5
СПОМЕН
Паметта на устните е твърде къса.
Разрових старите писма на спомена.
Защо ли ми е нужна пепелта?
Дано изваят от праха ни чаши
каменни.
Потърсихме сред клоните стреха.
Оплетохме си дом от нишки звездни.
Откъснахме най-нежните цветя.
В косите ми заплете пак звезди…
неземни.
Възкръснала кръвта ни закипя. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Костова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??