vasisid (Василена Костова) vasisid (Василена Костова)
4 87
8 abr 2007, 14:06

СПОМЕН

  Poesía
959 0 5

СПОМЕН

Паметта на устните е твърде къса.
Разрових старите писма на спомена.
Защо ли ми е нужна пепелта?
Дано изваят от праха ни чаши
                                                 каменни.
Потърсихме сред клоните стреха.
Оплетохме си дом от нишки звездни.
Откъснахме най-нежните цветя.
В косите ми заплете пак звезди…
                                               неземни.
Възкръснала кръвта ни закипя.
Опари дланите, затоплени от пряспа.
Душата-птица, луда... полетя!
Остави шепа красота...
                                          в очите ни.
Докосна ни потайно любовта.
Отрони мъничка сълза в зениците.
И някъде дълбоко в мен, сега
една тъга струи...

                                    Заключена!
04.2007г.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Костова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0