vasisid (Василена Костова)
87 301
Apr 8, 2007, 2:06 PM

СПОМЕН 

  Poetry
768 0 5

СПОМЕН

Паметта на устните е твърде къса.
Разрових старите писма на спомена.
Защо ли ми е нужна пепелта?
Дано изваят от праха ни чаши
                                                 каменни.
Потърсихме сред клоните стреха.
Оплетохме си дом от нишки звездни.
Откъснахме най-нежните цветя.
В косите ми заплете пак звезди…
                                               неземни.
Възкръснала кръвта ни закипя.
Опари дланите, затоплени от пряспа.
Душата-птица, луда... полетя!
Остави шепа красота...
                                          в очите ни.
Докосна ни потайно любовта.
Отрони мъничка сълза в зениците.
И някъде дълбоко в мен, сега
една тъга струи...

                                    Заключена!
04.2007г.



© Василена Костова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??