25 feb 2014, 22:46

Спомен за дядо

  Poesía » Otra
1.2K 0 0

В колко скромна къщичка живя!

Колко мил и добродушен беше!

Но така и не го опознах,

когато се досетих, беше късно вече!

 

В тази къщичка той първо ми запя

песента за кибритените клечки.

Кибритена клечица една,

една, а после двечки

в картонена кутийка бяха.

 

В тази къща дълго ми разказва

как лошото момченце Сталин

мята страшни топки сняг,

все още думата "война" не знаех.

 

Песентта ми проговори,

кибритена клечица една, а после двечки...

Ах, това не са ли хора!

Да, хора, но не в кутийки от картон,

а мъртви хора във ковчези.

 

Сега стоя над черен гроб

и смътен спомен призовавам,

добротата ще познае Бог,

добротата, която подминавах.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...