27 sept 2014, 12:56

Спомен за дядо

  Poesía
1.7K 0 0

 

Дойдох на този свят със радост,
живях щастливо свойта младост.
Напред се взирах със надежда!
Към старостта сега поглеждам.
Живота ми огряха три Слънца.
Сега бледнея като старата Луна...
Без детска глъчка и без песни 
пустее моят дом чудесни...
Преди съвсем да се опомня, 
за минала тъга си спомням.
Бастунът дядо ми подпира – 
на две ръце, брадичката – и тя.
И все да върши нещо си намира - 
не може да се свърта без шетня.
Ала не щеш ли, баба ми се разболя
и каза: - Ваньо, вече ще се мре!
Ами сега? Какво ще прави без жена?
И дядо ми, без никой да го разбере,
въже приготви, столчето си взе,
- Кокошките отивам да нахраня! – 
потропвайки по плочките с бастуна,
нагоре към градинката пое.

А бе горещо, юлски беше зной...
Поел към своята Голгота,
разделяше се със живота той,
обърквайки на другите живота!..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...