27 sept 2014, 12:56

Спомен за дядо

  Poesía
1.7K 0 0

 

Дойдох на този свят със радост,
живях щастливо свойта младост.
Напред се взирах със надежда!
Към старостта сега поглеждам.
Живота ми огряха три Слънца.
Сега бледнея като старата Луна...
Без детска глъчка и без песни 
пустее моят дом чудесни...
Преди съвсем да се опомня, 
за минала тъга си спомням.
Бастунът дядо ми подпира – 
на две ръце, брадичката – и тя.
И все да върши нещо си намира - 
не може да се свърта без шетня.
Ала не щеш ли, баба ми се разболя
и каза: - Ваньо, вече ще се мре!
Ами сега? Какво ще прави без жена?
И дядо ми, без никой да го разбере,
въже приготви, столчето си взе,
- Кокошките отивам да нахраня! – 
потропвайки по плочките с бастуна,
нагоре към градинката пое.

А бе горещо, юлски беше зной...
Поел към своята Голгота,
разделяше се със живота той,
обърквайки на другите живота!..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...