Sep 27, 2014, 12:56 PM

Спомен за дядо

  Poetry
1.7K 0 0

 

Дойдох на този свят със радост,
живях щастливо свойта младост.
Напред се взирах със надежда!
Към старостта сега поглеждам.
Живота ми огряха три Слънца.
Сега бледнея като старата Луна...
Без детска глъчка и без песни 
пустее моят дом чудесни...
Преди съвсем да се опомня, 
за минала тъга си спомням.
Бастунът дядо ми подпира – 
на две ръце, брадичката – и тя.
И все да върши нещо си намира - 
не може да се свърта без шетня.
Ала не щеш ли, баба ми се разболя
и каза: - Ваньо, вече ще се мре!
Ами сега? Какво ще прави без жена?
И дядо ми, без никой да го разбере,
въже приготви, столчето си взе,
- Кокошките отивам да нахраня! – 
потропвайки по плочките с бастуна,
нагоре към градинката пое.

А бе горещо, юлски беше зной...
Поел към своята Голгота,
разделяше се със живота той,
обърквайки на другите живота!..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...