petinka67 (Петя Кръстева)
455 27250
5 nov 2013, 10:18

Спомен за есен 

  Poesía » Del paisaje
1196 0 9

Спомен за есен

Сред листи - мъниста тъга напориста,
сърцата ни правят завой:
не искат постеля, по пътя поемат
към място без сълзи - порой.


В тънки мъгли златно слънце се скри,
но остави пролука една -
да огрее с намигване чрез свойте лъчи
язовирната бяла стена.


Сред вода развълнувана вятър гребе,
а вълни люшкат лодка една.
Тайни пази в себе си тя... та нали
е флиртувала със Любовта!


В спомени скъпи дъга многоцветна
след дъжд мие болка, тъга...
Някога есенни листи в букет е държала
любимата нежна ръка.


Романтична и мила, а след време и бяла,
тази тайна любов ще спои
две сърца, в едно затуптяли,
в златни брачни любовни халки.


А дърво трепетлика като тях ще извиква
нежност и мъдрост добра.
Като нея белокосите старци реликва
ще пазят младостта в есента...

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??