Спомен за есен
Спомен за есен
Сред листи - мъниста тъга напориста,
сърцата ни правят завой:
не искат постеля, по пътя поемат
към място без сълзи - порой.
В тънки мъгли златно слънце се скри,
но остави пролука една -
да огрее с намигване чрез свойте лъчи
язовирната бяла стена.
Сред вода развълнувана вятър гребе,
а вълни люшкат лодка една.
Тайни пази в себе си тя... та нали
е флиртувала със Любовта!
В спомени скъпи дъга многоцветна
след дъжд мие болка, тъга...
Някога есенни листи в букет е държала
любимата нежна ръка.
Романтична и мила, а след време и бяла,
тази тайна любов ще спои
две сърца, в едно затуптяли,
в златни брачни любовни халки.
А дърво трепетлика като тях ще извиква
нежност и мъдрост добра.
Като нея белокосите старци реликва
ще пазят младостта в есента...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
