Спомен за Любовта...

                …iuvenes dum sumus*

В полунощ в студентската ми стая

чаках аз да дойде Любовта,

но не знаех как да я позная,

че не знаех как изглежда тя...

Със писма се бяхме запознали

(нямаше тогава интернет) –

имаше и снимка, но едва ли

би се влюбил някой във портрет...

...Маса заредена за двамина

и шампанско в кофичка със лед

(цялата стипендия замина –

включвайки трамвайният билет!)...

...Прелестна Луна... Нощта бе светла...

И когато със вълшебен чар

шепнеха звездите да отметна

нова дата в своя календар –

тя нахлу: внезапна, ураганна,

шеметно във транс ме прелъсти,

на Страстта в торнадото ме грабна

и до днес все още ме върти...

25.06.2010.                                

*iuvenes dum sumus – (лат.): ..“.докато сме млади“

(от студентския химн: Gaudeamus igitur iuvenes dum

sumus – да се веселим докато сме млади)