24 февр. 2020 г., 23:21

Спомен за Любовта...

800 0 0

 

Спомен за Любовта...

                        

                …iuvenes dum sumus*

        

В полунощ в студентската ми стая

чаках аз да дойде Любовта,

но не знаех как да я позная,

че не знаех как изглежда тя...

 

Със писма се бяхме запознали

(нямаше тогава интернет) –

имаше и снимка, но едва ли

би се влюбил някой във портрет...

 

...Маса заредена за двамина

и шампанско в кофичка със лед

(цялата стипендия замина –

включвайки трамвайният билет!)...

 

...Прелестна Луна... Нощта бе светла...

И когато със вълшебен чар

шепнеха звездите да отметна

нова дата в своя календар –

 

тя нахлу: внезапна, ураганна,

шеметно във транс ме прелъсти,

на Страстта в торнадото ме грабна

и до днес все още ме върти...

 

25.06.2010.                                

*iuvenes dum sumus – (лат.): ..“.докато сме млади“

(от студентския химн: Gaudeamus igitur iuvenes dum

sumus – да се веселим докато сме млади)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...