Спомен за Незаконната любов...

Ти помниш ли как в някакво „отдавна”

живяхме незаконно с Любовта –

това и беше малката ни тайна

и криехме се в нея от Света?...

Защото бе наложил той сурови

и неразумно строги правила:

да забрани безбрачните любови

и да покрива голите тела...

А бяхме кáто ветрове свободни

в желанията си в ония дни –

живеехме със Любовта подобно

на бурите със морските вълни...

И любехме се вихрено и нежно

(О, тъй незабравими времена!...)

а пък Религията ни: изглежда -

бе с аромат упойващ на жена...

И със гърди я вдишвахме спонтанно

със въздуха при всеки жаден дъх:

о Времена на девствена виталност

и само с Ангели населен връх!...

... А Дяволът бе с ореол тогава

и грабнати от щурият му чар –

танцувахме по живата жарава

изпаднали във транс на нестинар...

Но към Душите ни не проявяваше

все óше с похот страстен интерес,

дори безсмъртие не обещаваше –

каквото за Душите дава днес!...

... А знаеш ли, че в Любовта бездомна

бях закопнял да ти предложа дом?...

Но грабна ме тогава Хоризонта –

с магията на Океански щорм...

Сега, когато вече хвърлих котва

и размишлявам аз над този ход,

разбирам ясно, как това ни коства:

и по един опропастен Живот!...

... Ти спомняш ли си Любовта ни още

със всеки миг магичен?... Изживян...

... Звездите, дето взираха се нощем

в Душите ни – да вземат страст от там!...

09.06.2019.