Спомен за Незаконната любов...
Спомен за Незаконната любов...
Ти помниш ли как в някакво „отдавна”
живяхме незаконно с Любовта –
това и беше малката ни тайна
и криехме се в нея от Света?...
Защото бе наложил той сурови
и неразумно строги правила:
да забрани безбрачните любови
и да покрива голите тела...
А бяхме кáто ветрове свободни
в желанията си в ония дни –
живеехме със Любовта подобно
на бурите със морските вълни...
И любехме се вихрено и нежно
(О, тъй незабравими времена!...)
а пък Религията ни: изглежда -
бе с аромат упойващ на жена...
И със гърди я вдишвахме спонтанно
със въздуха при всеки жаден дъх:
о Времена на девствена виталност
и само с Ангели населен връх!...
... А Дяволът бе с ореол тогава
и грабнати от щурият му чар –
танцувахме по живата жарава
изпаднали във транс на нестинар...
Но към Душите ни не проявяваше
все óше с похот страстен интерес,
дори безсмъртие не обещаваше –
каквото за Душите дава днес!...
... А знаеш ли, че в Любовта бездомна
бях закопнял да ти предложа дом?...
Но грабна ме тогава Хоризонта –
с магията на Океански щорм...
Сега, когато вече хвърлих котва
и размишлявам аз над този ход,
разбирам ясно, как това ни коства:
и по един опропастен Живот!...
... Ти спомняш ли си Любовта ни още
със всеки миг магичен?... Изживян...
... Звездите, дето взираха се нощем
в Душите ни – да вземат страст от там!...
09.06.2019.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
