Пресъхна изворът до бащината къща,
молитвата във храма се отлага.
Никой тук отдавна
не се връща,
и хляб на масата порутена не слага!
Децата са отдавна тука побелели,
нивите не раждат жито и пустеят!
Птиците от векове са отлетели,
гривите конете тъжно веят.
Зимата полека спуска своите завеси ,
чезнат спомени, лица и мисли...
Скъсаните ми обуща вятърът отнесе ...