Спомен за село

ILA (Iliana)
7 0

11 nov 2021, 16:11

Poesía » Del paisaje

349 1 2

Пресъхна изворът до бащината къща,
молитвата във храма се отлага.

Никой тук отдавна

не се връща,
и хляб на масата порутена не слага!

Децата са отдавна тука побелели,
нивите не раждат жито и пустеят!
Птиците от векове са отлетели,
гривите конете тъжно веят.

Зимата полека спуска своите завеси ,
чезнат спомени, лица и мисли...
Скъсаните ми обуща вятърът отнесе
и затрупа всичко с белите си преспи...

Тръгвам си без нищо,
без посока, без обуща
и без вяра
и не се обръщам,
но... отсреща до дувара –
стръкче беличко кокиче моли някой да обича...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.