Спомен за село
Пресъхна изворът до бащината къща,
молитвата във храма се отлага.
Никой тук отдавна
не се връща,
и хляб на масата порутена не слага!
Децата са отдавна тука побелели,
нивите не раждат жито и пустеят!
Птиците от векове са отлетели,
гривите конете тъжно веят.
Зимата полека спуска своите завеси ,
чезнат спомени, лица и мисли...
Скъсаните ми обуща вятърът отнесе
и затрупа всичко с белите си преспи...
Тръгвам си без нищо,
без посока, без обуща
и без вяра
и не се обръщам,
но... отсреща до дувара –
стръкче беличко кокиче моли някой да обича...
© Iliana All rights reserved.
