Спомен за Тракия
Тракийо моя, земьо рождена,
майко на моите деди,
всяка частица от теб е свещена,
както днес, така и преди!
Ти бе им люлката, ти бе им гроба,
в твоята свята земя
те се кълняха, с вяра във Бога,
в повика свят на кръвта.
И не прежалили спомен далечен,
нито забравили твоята пръст,
приеха живота си чужд и обречен,
вечно да носят тежкия кръст,
далече от тебе, кърмилнице моя,
да жалят за майка, баща.
Кости оставили в люлката твоя
и дом, семейство, деца.
Изгубили тебе живяха несретно,
с пареща болка и гнет,
пак да се върнат под небето ти светло,
пак да бъдат при теб.
А ти остана черна, сиротна,
без своите свидни чеда
и днес си вдовица, майко, самотна,
на пуста, но райска земя.
И въпреки силната болка в сърцето,
ти си остана наша земя
и няма българин, знай, под небето
да не целуне с обич пръстта,
милвана с сълзи, тачена с нежност
от гордите й предци,
че те са, майчице, твоята вечност
а от нас, потомците, поклон приеми!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Илонка Денчева Todos los derechos reservados
