16 nov 2004, 10:03

Спомена за теб

  Poesía
2K 0 0

Спомена за теб

 

Бях до теб и сякаш се докоснах до рая.

Даже не се и съмнявах накрая

Понеже, божествено усещането беше...

А ти ангел, сигурна съм беше.

 

Така хубаво бе да се сгуша в теб.

И да съм толкова близо до теб.

В очите ти сини потънах и се изгубих.

В прекрасните руси коси, пръсти зарових.

 

Хубав бе, вкуса на устните ти.

Толкова нежен бе допира на кожата ти.

Всъщност мигове бяха, а за мен цяла вечност.

Толкова прекрасна бе тази близост.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...