30 oct 2008, 20:10

Спомени 

  Poesía
911 0 1
Бледи, ефирни сияния
като ранна есенна мъгла,
останали като легенди и сказания,
забили нокти в моята душа.

Като от светлина и мрак създания,
излъчващи такава красота,
почуствал техните ухания,
наелектризиран,
на границата на лудостта.

Подвластен съм на техните послания,
изживял тогаз прекрасни времена
остават живи в моите очертания,
а чувствата ми им оставям за храна.

© Евгени Евгениев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??