Oct 30, 2008, 8:10 PM

Спомени 

  Poetry
1000 0 1
Бледи, ефирни сияния
като ранна есенна мъгла,
останали като легенди и сказания,
забили нокти в моята душа.
Като от светлина и мрак създания,
излъчващи такава красота,
почуствал техните ухания,
наелектризиран,
на границата на лудостта.
Подвластен съм на техните послания,
изживял тогаз прекрасни времена
остават живи в моите очертания, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгени Евгениев All rights reserved.

Random works
: ??:??