30.10.2008 г., 20:10 ч.

Спомени 

  Поезия
778 0 1
Бледи, ефирни сияния
като ранна есенна мъгла,
останали като легенди и сказания,
забили нокти в моята душа.

Като от светлина и мрак създания,
излъчващи такава красота,
почуствал техните ухания,
наелектризиран,
на границата на лудостта.

Подвластен съм на техните послания,
изживял тогаз прекрасни времена
остават живи в моите очертания,
а чувствата ми им оставям за храна.

© Евгени Евгениев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??