30.10.2008 г., 20:10 ч.

Спомени 

  Поезия
1001 0 1
Бледи, ефирни сияния
като ранна есенна мъгла,
останали като легенди и сказания,
забили нокти в моята душа.
Като от светлина и мрак създания,
излъчващи такава красота,
почуствал техните ухания,
наелектризиран,
на границата на лудостта.
Подвластен съм на техните послания,
изживял тогаз прекрасни времена
остават живи в моите очертания, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгени Евгениев Всички права запазени

Предложения
: ??:??