Спомени
С бутилка стар коняк в едната ръка
и с намачкана снимка в другата,
започвам да се рея из спомени,
полузабравени, но не изцяло.
Цигара турми около мен,
и пушекът приема облика
на стари сенки,
полузабравени, но не изцяло.
Нейде котка мърка,
сякаш прошепвайки стари думи,
прашни обещания,
полузабравени, но не изцяло.
Пресушавам бутилката,
загасям фаса
и прибирам снимката в стар албум,
дето са събрани още запечатани мигове,
полуприпомнени, но не изцяло.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Владислав Николов Todos los derechos reservados
