Oct 4, 2009, 3:48 PM

Спомени

  Poetry » Other
1.1K 0 3

С бутилка стар коняк в едната ръка
и с намачкана снимка в другата,
започвам да се рея из спомени,
полузабравени, но не изцяло.
Цигара турми около мен,
и пушекът приема облика
на стари сенки,
полузабравени, но не изцяло.
Нейде котка мърка,
сякаш прошепвайки стари думи,
прашни обещания,
полузабравени, но не изцяло.
Пресушавам бутилката,
загасям фаса
и прибирам снимката в стар албум,
дето са събрани още запечатани мигове,
полуприпомнени, но не изцяло.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владислав Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...