Спомени...
Без умора преследвах те, спорех и с бога,
усещах, че всичко ще е поредна история,
но исках и чувствата силни изпитах.
Имаше смисъл в това и опитах.
Имаше смисъл да претърсвам със поглед
големия бряг и пристанища тихи,
да преплувам морета,
да се давя във мисли.
Да откривам навсякъде лъч нежност лъжлива,
да се губя във прегръдките на обич фалшива.
И след теб ще остане само спомен от чувства -
бушуваха с трясък, но не направиха прилив.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Юлиана Асенова Todos los derechos reservados
