Jul 10, 2009, 12:42 PM

Спомени... 

  Poetry » Love
644 0 3

 

Без умора преследвах те, спорех и с бога,

усещах, че  всичко  ще  е поредна  история,

но исках и  чувствата силни изпитах.

Имаше смисъл в това   и опитах.

 

Имаше смисъл да претърсвам  със поглед

големия бряг и  пристанища  тихи,

да преплувам морета,

да се давя във мисли.

 

Да откривам навсякъде лъч нежност лъжлива,

да се губя във прегръдките на обич фалшива.

И след теб ще остане само спомен от чувства -

бушуваха  с трясък, но  не направиха  прилив.

© Юлиана Асенова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??