23 abr 2009, 19:53

Спомени 

  Poesía » Otra
831 0 1
Сядам да пиша за онова време,
времето на вечната младост,
изпълнена от късмет, живот
и малка детска радост.
След време забравяш за неща,
които са минали в един ден,
но на хартията написаното
направо си е един голям спомен.
Спомени и спомени се редят,
години и години наред,
записваш или помниш,
и продължаваш само напред. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никица Христов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??