Сядам да пиша за онова време,
времето на вечната младост,
изпълнена от късмет, живот
и малка детска радост.
След време забравяш за неща,
които са минали в един ден,
но на хартията написаното
направо си е един голям спомен.
Спомени и спомени се редят,
години и години наред,
записваш или помниш,
и продължаваш само напред.
Губиш се из далечните пътища,
заличени в мозъка ти празен,
но продължаваш както досега -
само споменът да е спазен.
© Никица Христов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
