Сядам да пиша за онова време,
времето на вечната младост,
изпълнена от късмет, живот
и малка детска радост.
След време забравяш за неща,
които са минали в един ден,
но на хартията написаното
направо си е един голям спомен.
Спомени и спомени се редят,
години и години наред,
записваш или помниш,
и продължаваш само напред.
Губиш се из далечните пътища,
заличени в мозъка ти празен,
но продължаваш както досега -
само споменът да е спазен.
© Никица Христов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
