Спомени
Сядам да пиша за онова време,
времето на вечната младост,
изпълнена от късмет, живот
и малка детска радост.
След време забравяш за неща,
които са минали в един ден,
но на хартията написаното
направо си е един голям спомен.
Спомени и спомени се редят,
години и години наред,
записваш или помниш,
и продължаваш само напред.
Губиш се из далечните пътища,
заличени в мозъка ти празен,
но продължаваш както досега -
само споменът да е спазен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никица Христов Всички права запазени
