Щом настъпи нощта,
спомени започват да ме изгарят.
Всеки път щом съм сама,
сякаш на лента се повтарят.
Спомени, единствено спомени
останаха след теб.
Няколко сълзи отронени
и хлад, смразяващ като лед.
Всичко срина се за миг,
останаха само няколко места.
Където виждам твоя лик,
в мираж превърна те моята тъга.
© Пролетното момиче Todos los derechos reservados