Love (Ванина)
454 5833
9 abr 2007, 14:36

Спомени 

  Poesía
3675 0 4


Вчера сънувах нощта заедно с топлия ден.
Спомних си. Затворих очи.
Исках ти да си с мен.
Спомних си първата целувка.
Своето първо може би.
Ухание с цвят на теменуга,
Ухание с мирис на цъфнали липи.
Спомних си твоята усмивка и твоето неизречено "ела".
Моята жажда и копнеж за откриване на нови неща.
Спомних си твоето рамо, където бях склонила глава.
Чувствах се царица, застанала до своя цар.
Спомних си тревата, която докосвах с ръка.
Споменът, подобно на птица, прелетя над мен с мощни крила.
Но си спомних и болката, унижението, тъгата.
Последните часове с теб.
Най-ужасната бездна, в която е попадало моето сърце.
Спомних си злата усмивка.
Големите хищни очи.
Твоята нежност и сила - отлетяха само за миг.

И въпреки че бях до теб, чувствах се безмерно сама.

И вече нищо не ми се струваше прекрасно:

нито тревата, нито любовта.

И изведнъж осъзнах.

Ти не съществуваш.

Само си плод на моята болна любов.

© Ванина Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??