Спомени
Вчера сънувах нощта заедно с топлия ден.
Спомних си. Затворих очи.
Исках ти да си с мен.
Спомних си първата целувка.
Своето първо може би.
Ухание с цвят на теменуга,
Ухание с мирис на цъфнали липи.
Спомних си твоята усмивка и твоето неизречено "ела".
Моята жажда и копнеж за откриване на нови неща.
Спомних си твоето рамо, където бях склонила глава.
Чувствах се царица, застанала до своя цар.
Спомних си тревата, която докосвах с ръка.
Споменът, подобно на птица, прелетя над мен с мощни крила.
Но си спомних и болката, унижението, тъгата.
Последните часове с теб.
Най-ужасната бездна, в която е попадало моето сърце.
Спомних си злата усмивка.
Големите хищни очи.
Твоята нежност и сила - отлетяха само за миг.
И въпреки че бях до теб, чувствах се безмерно сама.
И вече нищо не ми се струваше прекрасно:
нито тревата, нито любовта.
И изведнъж осъзнах.
Ти не съществуваш.
Само си плод на моята болна любов.
© Ванина All rights reserved.
