29 jul 2018, 10:57

Спомени

  Poesía » Otra
880 0 0

 

 

Топъл летен ден, чаша фрапе.

Спомени, размисъл.

Колко голям е света.

Колко е малък човек.

 

Колко гнил е света.

Уж изглежда чудесен,

а всъщност отвън е красив,

отвътре скапал, ръждив.

 

Чувствам вина, търся прошка.

Струя възух пак не ми достига,

за да видя хубавото в живота.

За да намеря сили и да продължа.

 

Времето тече. Отброява часове и дни.

Но за мен е сякаш спряло,

между тези четири стени.

Седя и размишлявам.

 

Имам толко много да ви кажа.

Но не зная как да започна дори.

Времето назад не мога аз да върна,

но и напред ми е трудно да продължа.

 

Гледам снимка пожълтяла.

Това съм аз преди години.

Какво се случи? - питам се сега.

Само споменът в мен остана.

 

Младостта отмина, навярно пропиляна.

Живях ли истински, дори не зная.

Всичко около мен мълчи,

допивам си фрапето с пресъхнали от плач очи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© С. П. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....