29 июл. 2018 г., 10:57

Спомени

877 0 0

 

 

Топъл летен ден, чаша фрапе.

Спомени, размисъл.

Колко голям е света.

Колко е малък човек.

 

Колко гнил е света.

Уж изглежда чудесен,

а всъщност отвън е красив,

отвътре скапал, ръждив.

 

Чувствам вина, търся прошка.

Струя възух пак не ми достига,

за да видя хубавото в живота.

За да намеря сили и да продължа.

 

Времето тече. Отброява часове и дни.

Но за мен е сякаш спряло,

между тези четири стени.

Седя и размишлявам.

 

Имам толко много да ви кажа.

Но не зная как да започна дори.

Времето назад не мога аз да върна,

но и напред ми е трудно да продължа.

 

Гледам снимка пожълтяла.

Това съм аз преди години.

Какво се случи? - питам се сега.

Само споменът в мен остана.

 

Младостта отмина, навярно пропиляна.

Живях ли истински, дори не зная.

Всичко около мен мълчи,

допивам си фрапето с пресъхнали от плач очи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© С. П. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...