Топъл летен ден, чаша фрапе.
Спомени, размисъл.
Колко голям е света.
Колко е малък човек.
Колко гнил е света.
Уж изглежда чудесен,
а всъщност отвън е красив,
отвътре скапал, ръждив.
Чувствам вина, търся прошка.
Струя възух пак не ми достига,
за да видя хубавото в живота.
За да намеря сили и да продължа.
Времето тече. Отброява часове и дни.
Но за мен е сякаш спряло,
между тези четири стени.
Седя и размишлявам.
Имам толко много да ви кажа.
Но не зная как да започна дори.
Времето назад не мога аз да върна,
но и напред ми е трудно да продължа.
Гледам снимка пожълтяла.
Това съм аз преди години.
Какво се случи? - питам се сега.
Само споменът в мен остана.
Младостта отмина, навярно пропиляна.
Живях ли истински, дори не зная.
Всичко около мен мълчи,
допивам си фрапето с пресъхнали от плач очи.
© С. П. All rights reserved.