5 abr 2019, 21:12  

Спомени

  Poesía
841 2 4

Оставих хляб на масата и ябълки червени,

оставих лоши спомени- спомени забвени!

Погледнах през прозореца течаха дни след дни,

а хората минаваха през рамки от мечти.

 

Оставих свойте грижи, оставих що е в плен,

с лъжичката за времето аз грабнах част от мен!

Погледнах през прозореца- пръстен на земята,

слънчев лъч го вдигна, даде му позлата!

 

На масата до хляба оставих тежък ден,

чернилката от спомени загнездила се в мен!

Погледнах през прозореца- човек на дървен трон,

държейки във ръцете си пресъхнал камертон!

 

На масата до хляба и ябълки червени

задрасках тежки спомени, изчистих всичко в мене!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лидия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...