5 abr 2019, 21:12  

Спомени

  Poesía
835 2 4

Оставих хляб на масата и ябълки червени,

оставих лоши спомени- спомени забвени!

Погледнах през прозореца течаха дни след дни,

а хората минаваха през рамки от мечти.

 

Оставих свойте грижи, оставих що е в плен,

с лъжичката за времето аз грабнах част от мен!

Погледнах през прозореца- пръстен на земята,

слънчев лъч го вдигна, даде му позлата!

 

На масата до хляба оставих тежък ден,

чернилката от спомени загнездила се в мен!

Погледнах през прозореца- човек на дървен трон,

държейки във ръцете си пресъхнал камертон!

 

На масата до хляба и ябълки червени

задрасках тежки спомени, изчистих всичко в мене!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лидия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...