5.04.2019 г., 21:12  

Спомени

840 2 4

Оставих хляб на масата и ябълки червени,

оставих лоши спомени- спомени забвени!

Погледнах през прозореца течаха дни след дни,

а хората минаваха през рамки от мечти.

 

Оставих свойте грижи, оставих що е в плен,

с лъжичката за времето аз грабнах част от мен!

Погледнах през прозореца- пръстен на земята,

слънчев лъч го вдигна, даде му позлата!

 

На масата до хляба оставих тежък ден,

чернилката от спомени загнездила се в мен!

Погледнах през прозореца- човек на дървен трон,

държейки във ръцете си пресъхнал камертон!

 

На масата до хляба и ябълки червени

задрасках тежки спомени, изчистих всичко в мене!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лидия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...