5.04.2019 г., 21:12  

Спомени

837 2 4

Оставих хляб на масата и ябълки червени,

оставих лоши спомени- спомени забвени!

Погледнах през прозореца течаха дни след дни,

а хората минаваха през рамки от мечти.

 

Оставих свойте грижи, оставих що е в плен,

с лъжичката за времето аз грабнах част от мен!

Погледнах през прозореца- пръстен на земята,

слънчев лъч го вдигна, даде му позлата!

 

На масата до хляба оставих тежък ден,

чернилката от спомени загнездила се в мен!

Погледнах през прозореца- човек на дървен трон,

държейки във ръцете си пресъхнал камертон!

 

На масата до хляба и ябълки червени

задрасках тежки спомени, изчистих всичко в мене!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лидия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...