Оставих хляб на масата и ябълки червени,
оставих лоши спомени- спомени забвени!
Погледнах през прозореца течаха дни след дни,
а хората минаваха през рамки от мечти.
Оставих свойте грижи, оставих що е в плен,
с лъжичката за времето аз грабнах част от мен!
Погледнах през прозореца- пръстен на земята,
слънчев лъч го вдигна, даде му позлата!
На масата до хляба оставих тежък ден,
чернилката от спомени загнездила се в мен!
Погледнах през прозореца- човек на дървен трон,
държейки във ръцете си пресъхнал камертон!
На масата до хляба и ябълки червени
задрасках тежки спомени, изчистих всичко в мене!
© Лидия Всички права запазени