22 jun 2007, 16:44

Спомени 

  Poesía
1108 0 10
Здравей! Ще седнеш ли до мен?
Какво ще кажеш за едно кафе?
За тебе мислих онзи ден
и трепна леко моето сърце...
Дали защото те обичах
или защото бе до мен?
Дали от блясъка в очите
или от стария рефрен...
Не знам какви са тия мисли,
дето мътят ми ума,
за тебе пак изписвам листи
и плача - тихо и сама.
Опитвам се да си припомня
защо със теб се разделих,
ала от мисълта ми, скромно,
излиза само този стих...
Не беше никак поетичен,
не помня да си талантлив...
Не беше даже романтичен...
Но този поглед див...
... Тъй сладко беше с теб кафето...
Какво ще кажеш утре пак?
А може би е по-добре вечеря?
... Прозорецът се пълни с мрак...

© Крис Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??