KARIS (Крис )
34 130
22.06.2007 г., 16:44 ч.

Спомени 

  Поезия
1107 0 10
Здравей! Ще седнеш ли до мен?
Какво ще кажеш за едно кафе?
За тебе мислих онзи ден
и трепна леко моето сърце...
Дали защото те обичах
или защото бе до мен?
Дали от блясъка в очите
или от стария рефрен...
Не знам какви са тия мисли,
дето мътят ми ума,
за тебе пак изписвам листи
и плача - тихо и сама.
Опитвам се да си припомня
защо със теб се разделих,
ала от мисълта ми, скромно,
излиза само този стих...
Не беше никак поетичен,
не помня да си талантлив...
Не беше даже романтичен...
Но този поглед див...
... Тъй сладко беше с теб кафето...
Какво ще кажеш утре пак?
А може би е по-добре вечеря?
... Прозорецът се пълни с мрак...

© Крис Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??