Спомени
Здравей! Ще седнеш ли до мен?
Какво ще кажеш за едно кафе?
За тебе мислих онзи ден
и трепна леко моето сърце...
Дали защото те обичах
или защото бе до мен?
Дали от блясъка в очите
или от стария рефрен...
Не знам какви са тия мисли,
дето мътят ми ума,
за тебе пак изписвам листи
и плача - тихо и сама.
Опитвам се да си припомня
защо със теб се разделих,
ала от мисълта ми, скромно,
излиза само този стих...
Не беше никак поетичен,
не помня да си талантлив...
Не беше даже романтичен...
Но този поглед див...
... Тъй сладко беше с теб кафето...
Какво ще кажеш утре пак?
А може би е по-добре вечеря?
... Прозорецът се пълни с мрак...
Какво ще кажеш за едно кафе?
За тебе мислих онзи ден
и трепна леко моето сърце...
Дали защото те обичах
или защото бе до мен?
Дали от блясъка в очите
или от стария рефрен...
Не знам какви са тия мисли,
дето мътят ми ума,
за тебе пак изписвам листи
и плача - тихо и сама.
Опитвам се да си припомня
защо със теб се разделих,
ала от мисълта ми, скромно,
излиза само този стих...
Не беше никак поетичен,
не помня да си талантлив...
Не беше даже романтичен...
Но този поглед див...
... Тъй сладко беше с теб кафето...
Какво ще кажеш утре пак?
А може би е по-добре вечеря?
... Прозорецът се пълни с мрак...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Крис Всички права запазени
