Jun 22, 2007, 4:44 PM

Спомени 

  Poetry
1106 0 10
Здравей! Ще седнеш ли до мен?
Какво ще кажеш за едно кафе?
За тебе мислих онзи ден
и трепна леко моето сърце...
Дали защото те обичах
или защото бе до мен?
Дали от блясъка в очите
или от стария рефрен...
Не знам какви са тия мисли,
дето мътят ми ума,
за тебе пак изписвам листи
и плача - тихо и сама.
Опитвам се да си припомня
защо със теб се разделих,
ала от мисълта ми, скромно,
излиза само този стих...
Не беше никак поетичен,
не помня да си талантлив...
Не беше даже романтичен...
Но този поглед див...
... Тъй сладко беше с теб кафето...
Какво ще кажеш утре пак?
А може би е по-добре вечеря?
... Прозорецът се пълни с мрак...

© Крис All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??