Остана ли сама, сърцето сякаш спира,
от болка покой душата не намира.
По която и пътека аз да мина,
минавали сме двамата оттам...
Всичко за теб напомня, знам!
Искам да не мисля, да не помня,
Но не мога... а всъщност искам ли?
Снимките, наредени са около мен,
А с тях и твоята усмивка... осенява моя ден.
Пазя всеки спомен вътре в сърцето,
като отломки от потънал кораб,
спотаени сред пясъка в морето.
Щом затворя и за миг очи,
лицето ти пред мен стои.
Със сълзи нощем заспивам,
а мъката пред хората прикривам.
Мръкне ли, в леглото бързам да заспя,
за да дойдеш пак при мен, любими!
Искам в скалите да се разбия,
за да сме с теб, отново - там!
На парчета всичко да се разхвърчи...
И Любовта ни пак да победи!
В нощта блестят хиляди звезди,
но щастието зловещо се руши...
О, тези спомени ме задушават
И в миналото ме приковават...
Да остана там, или да продължа,
съдбата си в ръце държа...
Болката в душата да стая
или до тебе да заспя...
Кажи ми кой път да избера?