8 jul 2008, 9:42

Спомени ?!?...

1K 0 20
Оставила си белези от нокти
по твърдата обвивка на сърцето ми,
отгоре сол посипала си ловко,
но ти не знаеш колко е обръгнало
и някак за сълзи непремокаемо
или за писъци е глухо.

В метиловите пари на въздишките
съм давил глухи стонове от истини...
- Къде отиваш,
жарка безразсъднице?!?
В косите ти оплело се е стремето
на дорестия кон от младините ми.
Минавал съм оттам
преди, по съмнало,
а нощем ме разпръсваха очите ти,
къде отиваш,
думите са призраци,
а твойто сбогом е като целуване.

Върви,
въздъхнали след теб са урвите,
и писъците на бездомни гарвани
ще да пронижат синкавия мрак
на онзи хълм, останал в дълбините
на жадни, вълчи, вперени очи,
където до колЕне в животински страсти
Амур, пронизан, чака да умре,
Върви,
а после трий със сълзи нищетата си,
че мракът в мен не ще да ти прости.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лулу Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...