Спомени от абордажа
Заслушан във топлите песни на птиците,
аз тайно се сгуших в дола под тополите,
и там сред жужене на жабите вкиснати,
закусих препечени питки със сол.
И слънцето пръскаше светло по хълма,
овците пасяха щастливо в поляната,
под дебелата сянка заспах аз за дълго,
облегнат на счупено рамо.
Но в дрямката аз сам забравих за болката,
а мислите плиснаха в мене на тласъци,
и сънят ми в кошмар се превърна до толкова,
че видях се сред хиляди други удавници.
И скочих внезапно, видял пасажерите,
как лепкава кръв им течеше от ноздрите,
и пиратите мръсни, с изкривени черепи,
един - друг си бяха раздавали поздрави.
Но вече бе късно - събудих се в тъмното,
разкрясках се, силно ядосан на стадото,
наум се проклех, че сега чак осъмвам,
протриващ пшеница в ръцете си... старите.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Димчев Todos los derechos reservados
