28 апр. 2009 г., 18:39  

Спомени от абордажа 

  Поэзия » Пейзажная
582 0 2

 

Заслушан във топлите песни на птиците,

аз тайно се сгуших в дола под тополите,

и там сред жужене на жабите вкиснати,

закусих препечени питки със сол.

И слънцето пръскаше светло по хълма,

овците пасяха щастливо в поляната,

под дебелата сянка заспах аз за дълго,

облегнат на счупено рамо.

Но в дрямката аз сам забравих за болката,

а мислите плиснаха в мене на тласъци,

и сънят ми в кошмар се превърна до толкова,

че видях се сред хиляди други удавници.

И скочих внезапно, видял пасажерите,

как лепкава кръв им течеше от ноздрите,

и пиратите мръсни, с изкривени черепи,

един - друг си бяха раздавали поздрави.

Но вече бе късно - събудих се в тъмното,

разкрясках се, силно ядосан на стадото,

наум се проклех, че сега чак осъмвам,

протриващ пшеница в ръцете си... старите.



 

© Димитър Димчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??